Браво на отбора и щаба, в тази вредна и токсична среда, успяха да се вдигнат и да направят малък за сега частичен успех.
Карабах може и да не са същите от миналата година, те също циклят в началото.
Важното е, че нашите момчета се раздадоха и опитваха да играят. Виждаше се желанието, стремежа, които липсваха предните мачове.
Браво на всички и дано следващия петък сме още по-радостни и да се поздравяваме за победа или поне продължаването в следващия кръг в Европа. ;)
Вече към днешна дата е ясно, че в селекционен план оценката до момента не може да е висока.
Ако вчера вместо Годой имахме профил тип Соу/Коя/Каранга тоя мач беше 0:2. Дефицита ни е ясен. Единствения който заслужава критики за вчера е Соле. Пастор имаше някои неточности, но пробяга колосално количество през мача.
На реванша ще видим какво ще избере Ицо, хубавото е, че избор има. Обаче пак да си кажа с един мощен готин нападател плюс някое крило тип Десподов този отбор може да е страшилище.
Все още не мога да използвам любимото ми начало на мнение след мач - честита победа - но го усещам като такава, предвид очакванията ми преди мача 😅
Браво на отбора, браво на треньорите! Факт е, че ония са извън игрови ритъм, но и ние бяхме така срещу Дери, така че това не ме интересува. На интервюто с Янев след мача, Бобката каза, че човек от щаба им му казал, че схемата ни на игра ги е изненадала - пак, браво! Янев пък каза, че са я тренирали веднъж на възстановителната тренировка.
Някой беше писал назад, че сме си намерили схемата - не съм много сигурен, че имаме дълбочина в състава по фланговете, ама пък и колко дълбочина да ти трябва за ефбет лигата… Ако се чувстват добре в тая схема, да я ползват, да натрупат няколко победи, че да се кротнат нещата, па ще го мислим нататък. Илич така я докара до гейм бол…
В пореден мач ми се затвърждава мнението, че много издишаме в завършващия удар - създадохме предостатъчно ситуации, че да отбележим. Не сме перфектни в защита, особено на края се пропуквахме яко. В халфовата линия до смяната на Ебонг със Соле стояхме добре, после рухнахме. Вече добутваме топката до противниковото наказателно с доста по-голяма лекота и дойде ли време за самия последен удар - върни, Асене… Нападението е големият длъжник на този отбор, не Янев, не Величков, не Папазки. И докато единият ни нападател си изплюва дробовете и помага във всички фази на играта всячески, другият да ми се цупи при смяна, че по цял мач играе на “как да уцеля вратаря им право в ръцете”… Айде, стига вече…
Дано се справим с Ботев, че в реванша вече няма да ни подценяват и ще ни е много по-трудно. Но, както видяхме, не невъзможно.
Божичко, това ЦСКА ли беше снощи!
Христо Янев и “червените” изненадаха приятно футболната общност
Ама наистина доста хора си зададоха този въпрос, гледайки ЦСКА в Баку снощи. Стилен, организиран, дисциплиниран, с лидери в състава и с добри треньорски решения.
ЦСКА в действителност изглеждаше друг в сравнение с онзи бледия, апатичния в „Овча купел“ преди няколко дни. Даже съвсем различен и от предходните два двубоя с Дери – особено на ирландска земя, когато голямото треперене властваше.
Снощи от треперенето не бе останало и спомен, макар че имаше немалки основания за това. В навечерието на вечерното сражение с азерите ЦСКА нямаше вид на стабилен, а на разколебан. Столът на Янев се клатеше, бутан по-скоро от недоволните запалянковци. Ама все пак бутан ли бутан. Предстоеше визита до Карабах, който в „армейските“ очи приличаше на Карабас Барабас – онзи страшния герой от „Буратино“ на Алексей Толстой. Все предпоставки за загуба – и то катастрофална. Или както обича да казва народът – загуба с три и нагоре парцала, които още повече щяха да зацапат имиджа на ЦСКА.
Опрени обаче до голлинията на провала, „червените“ излязоха в столицата на черното злато, за да търсят своя свещен Граал, изгубен от години.
И след 90 минутна люта битка си тръгнаха с парченце „черно злато“. Както и с надеждата, че в София ще затичат още по-смело по пътеката на европейското си изцеление.
Срещу Карабах Христо Янев ни поднесе няколко изненади, оказали се приятни. Една от тях бе пресирането, което ЦСКА правеше умело, спазвайки един много важен компонент – тайминга.
ЦСКА започна с трима централни защитници Факундо Родригес, Жан-Филип Гбамен и Теодор Иванов, но реално схемата беше 5-3-2 с десен бек Пастор, ляв Мартино, в средата Жордао, Сенси, Ебонг и напред Питас и Годой. Тя обаче често се трансформираше в 5-4-1, тъй като кипърският нападател се връщаше и помагаше отзад.
Янев беше подредил идеално възпитаниците си, които в дефанзивен план рядко допускаха грешки (веднъж Пастор се оплете като пиле в кълчища, после и влезлият като резерва Соле повтори упражнението). Но на прага на „червената“ цитадела стоеше Лапоухов, изявил се за пореден път като герой.
Много силен мач на Гбамен заедно с Тео Иванов. На Жан-Филип направо можем да му връчим жезъла за играч №1 на терена – безкомпромисен в единоборствата на първия, втория и всякакви там етажи. Почти безгрешен в ситуациите един на един. Изнасяше майсторски топката като лидер, осъществявайки връзката между едната и другата фаза на играта в „червено“.
В градивен план ЦСКА също не причиняваше буца в гърлото на верните си фенове. „Армейците“ не се затвориха в глуха защита, а напротив – често не само поглеждаха, ами и обстрелваха вратата на Карабах. И ако концентрацията в атака беше малко по-голяма, „червените“ едва ли щяха се качат на самолета за София без гол в актива си.
Стефано Сенси, който е най-яркият диамант в цялата селекция на ЦСКА за 2026 година, този път не блестеше така силно. Но като цяло играта на италианския разпределител задоволи.
Що се отнася до Питас. Ако оценката му по десетобалната система е 5 за приноса му в атака, то тя е 11 в дефанзивен план. Йонис свърши изключително много черна работа в защита, доказвайки ни, че съвременният нападател не бива само да стои напред със скръстени ръце и да чака на гюме (демек – да стои скришом и да дебне топката да му падне наготово).
Наготово няма да дойде и победата срещу Карабах в София. ЦСКА ще трябва да си я извоюва. Защото наранените азери, известни със своята боеспособност на европейската сцена, ще търсят с цената на всичко крайния успех. Спомнете си последната им визита в България и какво се случи в Разград по време на продълженията.
Реваншът ще е важен и за Христо Янев. Спечели ли го, това ще бъде неговият реванш срещу критиците и важна крачка и към Европа, и към цялостното събуждане на ЦСКА. Защото снощи „червените“ само се пробудиха за 90 минути.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
А ако имахме Каранга от първия престой, Коялипу или Кайседо вместо Годой….ехеее
Вчера беше първия мач от години назад в който разбрах, че сме излязли мотивирани и готови за дерби. Дори натиска в края на ме притесни защото момчетата даваха всичко от себе си. Това е ЦСКА и реалността в ЕКТ към 2026г. показва, че можем да се борим с отбори на които искаме да заемем мястото.
Нашите са малко статични.
Два пъти ми направи впечатление по фланговете, единия път беше с Мартино, а другия път с Пастор. Нашият футболист тръгва напред и веднага трима от техните му се хвърлят и съответно му вземат топката. В същото време съотборниците на нашия съзерцават ситуацията отблизо.
chervenata написа:
СТАДИОНЪТ ЦЕЛИЯТ ЧЕРВЕН!!!❤️❤️❤️❤️❤️❤️
БИЛЕТИТЕ СА В ПРОДАЖБА!!!❤️❤️❤️❤️❤️❤️
Дано има още по силна активизация при билетите от това до момента.
Не съм съгласен, че допреди вчерашния мач сме имали друг отбор. Не, това е същият отбор + Гбамин поставен в коренно различна ситуация. Принуден да е по-агресивен, по-бързо да обработва топката. Абсолютно същите недостатъци в нападението ги видяхме и преди. Огромното подценяване към Дери Сити и Славия на публиката ни доведе до нереалистични очаквания в тези мачове. Тая смотана Славия на този стадион би с 2:0 страхотната селекция на футболния гений Уйо. Играч на мача тогава за Славия беше Соле. Същият, който в момента сте го зачеркнали. Дери Сити са в оптимален футболен ритъм и треньорът им знае как да използва силните им страни. Различен тип мачове, с различна тактика. Важното е да вдигаме нивото с всеки мач, защото сме далеч от тавана си. При нас има доста неща, които могат да се подобрят. Ето’О, Соле, Годой, Цварц, Родригес.
Намалете малко УЕФорията, щото тия другата седмица ще са още по-опасни! А помним как унищожиха туркие насред Оняград…
Имаме си шансовете, ако тичаме още повече и играем по-бързо!! Те не са отбор, който не допуска грешки, също като нас!
Свършили сме работата само наполовина…
Дай Боже успеем да я завършим качествено с победа…
Прекалява се с тия хвалебствия и оди … ние сме отбор на епизодичните изяви.
Така ако я караме няма да видим скоро титла и пробив в Европа.
Трябва си постоянство , това прави един отбор силен .
Добър турнирен резултат който е плод на сериозно отношение към мача. Точно от това се страхувах, че на мачовете у нас ще гледат с едно око и ще се раздават в ЕКТ което за мен не е хубаво.
Тук е работата на ръководството да убеди играчите, че на тоя етап, за нас, а и за тях е по-добре да станем шампиони и догодина да играем за Шампионска лига, отколкото да хвърляме всичко сега за ЛЕ, а да оте*ем вътрешното първенство.
Кво има да се отебава юли месец? След 4 мача. Хвърлят всичко с Ботев, бием. Хвърлят всичко с Карабах - квото стане. Ако бием - започваме да мичтаим. Ако паднем - знаем си - Янев вън, до следващото домакинство.
Влез, за да отговориш в темата.
