Някой чел ли е биографичната книга за Пенчо Семов?
Някакво мнение за нея ако може 🙂
Четене на книги - Армейците са най-грамотните фенове
- #2822.05.2020 г.
Хммм. Тоя човек не знаех, че е съществувал. Но бърза справка в гугъл ми изкара Българския Рокфелер. Утре ще го проуча. Благодаря.
- #2842.05.2020 г.
ALEX_D_GREAT написа:
Нека се върнем към темата ако обичате. Бобббби, какво мислиш за Дядо Вазов?
Великан ...
Гениален Поет ... Майстор на описанията и на късия разказ ...
а "Под Игото" все пак е "пЪрвия български роман" ...
"Патриарх" е най-малкото, което може да се каже за него ...
п.с. А спЕцовете твърдят, че в речника му има повече думи отколкото в Оксфордския ...
🙂
- #2852.05.2020 г.
А като прочетеш Данте, Гьоте, Достоевски, Пушкин, Хемингуей, Твен, Стайнбек, Фицжералд, Оруел, Байрон, Маркез, Набоков.... да не споменаваме Шекспир и Омир, които не знаем кои са. И сторици други. Ако се абстрахираш, че "Под Игото" е първия български роман. Продължава ли да е великан?
- #2892.05.2020 г.
Извинявам се, ама до Данте(?!), Гьоте, Достоевски, няма как да поставиш който и да е наш белетрист/поет.
А за Шекспир... напълно споделям мнението на Толстой за него... Два или три пъти четох Хамлет, за да намеря нещо в нея...
И след всичките, реакцията ми беше- Какво толкова я превъзнасят???
Та... може да съм простак и неук, но Шекспир... еми, не го харесвам.
- #2902.05.2020 г.
Според мен не можеш да оцениш Шекспир, защото (евентуално) си го чел на български.
Няма как да разбереш геният на Шекспир (или който и които да са те) ако не го четеш на английски.
А иначе съм съгласен, че не можеш да поставип Данте до който и да е наш импровизатор. Аз съм коленичил пред гроба му и даже леко ми се насълзиха очите.
Ама тук Спайк ще ме бие, че не харесвам Вазов. Тази земя е тясна за мен (по Александър) и не мога да се впечатля от Дядото.
- #2922.05.2020 г.
Много глупав спор.
Първо, сравнявате хора, които са родени през 100-200 години един от друг. Данте (13 век), Шекспир (16 век), Гьоте (18 век), Вазов (19 век).
Всеки един от тях има съвсем различен стил и принос - едни към езика, други към театъра, трети към религията и четвърти към битието и националното самосъзнание.
Вазов е "пръв" в България и е оформил мисленето на милиони българи. Вазов е писал всичко от романи до стихове. Това е била и целта му и може би затова е използвал повече диалектни думи, повече описания, повече исторически факти. От другите нито един не е имал подобни цели.
Шекспир е известен с пиесите си.. Той не е писал романи, с които да образова английксия народ или да го накара да обикне отечеството. И да, трябва да се чете на английски!!! ЗадължЕ.
Същото важи и за Гьоте - на български не струва. Римите отиват по дяволите, променят се с различни думи и се губи смисъла. Гьоте е изключително сложен автор и се съмнявам много хора да са го разбрали. Той не използва диалектни думи, а се опитва да придаде "цвят" на произведенията си само и единствено с "прецизността на книжовния немски език" - така наречения Хохдойч.
За Данте няма нужда и да се говори. Там нещата са съвсем "сериозни".
bobbby написа:
п.с. А спЕцовете твърдят, че в речника му има повече думи отколкото в Оксфордския ...
🙂
Ако не се лъжа, сравнението беше не с "оксфордския речник", ами с броя на думите в произведенията точно на Шекспир и Гьоте. Което е абсолютна простотия...
Някой си комплексар е решил да сравни тия велики автори по "брой използвани думи", с което е искал да покаже, колко по-богат и колоритен е българският "патриарх" от немския или английския "патриарх", разбираш ли.. Смешно е. Първо, защото количеството творби е много различно и второ, много от думите, които Вазов използва, не ги е имало по време на Шекспир, като "трен"/"влак", "параход", "пушка", "барут" и т.н. и т.н. Да не говорим за диалектните думи.
Всички са велики.
- #2933.05.2020 г.
Аврамов,
имам томче на "Фауст", български превод разбира се, и благозвучието е доста добро. В оригинал не знам как е. За нещастие езиците ми са мъка...
Уникално произведение, благодарение на него почнах опити в стихоплетството. Написано за 50-на години, двете части.
И да отворя една скоба, Яворов също има един уникален усет към думите, на практика е имал таланта да се доближи до това, което е Гьоте. Само че, е роден в "страната на убитите поети" и клюкарщината и завистта го вкарват в гроба.
В това отношение, не мога да приема, че в нашата поезия някой, който и да е, може да бъде над Пейо Крачолов Яворов!
- #2953.05.2020 г.
Ми, хубаво, то е до вътрешно чувство. Ако не можеш да почувстваш даден автор като "своя", значи не е твоя човек.
Обаче, като талант, продължавам да си държа на мнението, че Яворов е ненадминат.
- #2963.05.2020 г.
Яворов не е просто писател. Той е и четник на ВМРО. Той е и войник. Той не седи само зад писателското бюро, като някои други "дядовци".
Пак казвам - превземането на Кавала от нехо и още трима четници е достойно за екранизация. Ако беше някой американвц, британец, грък или дори македонец да има вече. Ама България .... Ех. Българийо..... Прекалено много герои си имаш ти.... И прекалено се помъчиха да те изкарат от играта. След Балканската, след Първата, след Втората световна, след Комунизма, след фасадната демокрация..... И пак не могат. И пак грееш, светиш. И пак ще пребъдеш.
http://neumirai.org/osnv/новини/пейо-яворов-превземането-на-кавала-1912-година-от-4-войводи-на-вмро
п.п.
Вапцаров. Какво да се каже и за него? Понякога са нужни 2 строфи. Прощални. Към жена му. За младите лъвчета израснали с CS и FIFA ги посочвам.
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
- #2973.05.2020 г.
Блестящ пост на Алекс и не иронизирам! Яворов е пример за подражание.
Освен в превземането на Кавала, участва в организацията на Илиндено-Преображенското въстание.
Велик човек е бил той, но съдбата му е много трагична.
Sent from my iPhone using Tapatalk
- #2983.05.2020 г.
"Сякаш вледененото отчаяние на робите се топеше в нервозното пещерно ехо и се разсипваше върху нас като кървави сълзи! Надали има в света други народ освен нашия, чиито песни, с редки изключения, да са тъй неразличими от гласен плач. Поспрете се утрин край някое гробище или идете на пладне при жетварите в полето, или присъствувайте на някоя селска сватба — и слушайте чрез душата си! Вие ще чуете все едно и също." - П.К.Яворов из Хайдушки копнения
- #2993.05.2020 г.
Алекс, трогна ме!
Явно този път не си докосвал “бЕло”!
Яворов е брилянтен, наистина много нерадостна съдба е имал!
Но Никола Вапцаров... еееех, в него съм влюбена, в поезията му още повече!
От дете го обичам, щях да бия една учителка, защото направи извод, че е комунистически поет и поезията му
“не ставала”, мен пък ме “удря” право в сърцето! Лягах си вечер с “Моторни песни” и ставах с нея.
Sent from my iPhone using Tapatalk
- #3003.05.2020 г.
Не само хайдушките стихотворения, но и любовните и символичните, на Яворов, са красиви, дяволито откровени и умилително затрогващи...
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! - пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; - аз те гледам; - век измина...
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество...
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.
Влез, за да отговориш в темата.