🙂
Нали беше обявявана книгата като икона за тинейджърите, че трябва да я прочетеш едва ли не в определена възраст от живота си, че да я разбереш. Е, аз я прочетох на 30 и някакси не ме грабна бунтарството на Холдън Колфийлд, може би съм ги надживял тия времена, та не бях очарован.
Допаднаха ми книгите на Сидни Шелдън, които четох основно през януари и февруари. Основно безплатните от Читанка. Има още негови, които бих прочел, но по-натам.
Няколко от по-дебелите книги (История на Втората световна война от Базил Лидъл Харт, Моята борба на Чичу, Митът на 20-ти век на Алфред Розенберг) ги влача по- бавно и предпочитам за да не губя фокус да ги редувам главите от тях с такива, които се четат по- бързо и лесно.
Затова последно прочетох Дракула на Брам Стокър, много обещаващо начало, после малко като че ли се поразочаровах. Но да не спойлвам.
Инак снощи почнах и "А питието от мен" на Джеймс Хадли Чейс и засега държи в напрежение, което ми допада много.