Наградата в евро ли ще е? Защото ако е в рубли или юани - хората нема изобщо да се занимават.
Еврозона
- #220226.07.2025 г.
Edmond Dantes написа:
Христо Грозев беше мултимилионер, който можеше да се оттегли на някой остров със семейството си и да си изживее спокойно живота.
За съжаление или не, неговият характер, същност и хоризонт е надживял цената на сините сливи.
ХристоГрозев е един обикновен агЕнт на чужди служби ...
и в една нормална Държава = щеше да е отдавна в затвора ...
но освен това е и дебИл ... психично-бОлен нещастник ...
коЕто пък бИ го отървало от пандиза ...
🙂
п.с. а сините сливи продължават да са 7 лева ...
сигурно пак Путин ви ебАва нещо с рекОлтата ...
🙂
- #220326.07.2025 г.
Наградата ще е да могат да оживеят.
А ти Саше ще си от онези богати и хазартно зависими костюмари, дето пият уиски и правят залози кой ще оцелее. Примерно, Драки и Онегавона играят игра на живот и смърт, ти ги гледаш на монитора, наливаш се с уиски и залагаш голяма сума на един от двамата.
- #220426.07.2025 г.
🙂
🙂
И ще се допИтва до ХристоГрозев ...
"на Драки ли да заложа ... или на Гавона ..."
🙂
- #220526.07.2025 г.
Ако е умен играч....ще се допитва до Грозев и ще залага на обратното на това, което му кажи Грозев. 🙂
- #220626.07.2025 г.
Micho написа:
Наградата ще е да могат да оживеят.
А ти Саше ще си от онези богати и хазартно зависими костюмари, дето пият уиски и правят залози кой ще оцелее. Примерно, Драки и Онегавона играят игра на живот и смърт, ти ги гледаш на монитора, наливаш се с уиски и залагаш голяма сума на един от двамата.
Знаеш как да ме изманипулираш мамка му. Това звучи адски добре. Готов съм да се забавлявам с тях.
Може ли и малкин?
п.с. а сините сливи продължават да са 7 лева ...
сигурно пак Путин ви ебАва нещо с рекОлтата ...
Сини сливи за ракия ще има към края на Юли или началото на Август на 1,50лв.
https://www.olx.bg/d/ad/sini-slivi-za-rakiya-i-konsumirane-CID262-ID9NfEw.html
Налазвай !
- #220726.07.2025 г.
🙂 🙂
🙂
Между другото - Сашко е "Доктор по Международна-сигурност" ...
/ каквото и да значи това ... /
защО си мислиш, че тоя льОльо-ХристоГрозев, не се допИтва до него ... когато си прави "прогнозите" ...
🙂
- #220826.07.2025 г.
Тук тоя нещастник и психопат Грозев е на сцената и филма в който участва и който е вдъхновил и направил печели Оскар.
Пуснете от 2.30.
Всъщност той прави този филм възможен.
Преди месец тоя нещастник и психопат излиза в заглавна статия в Ню Йорк Таймс.
Заглавието е "Човекът, който Путин не успя да убие".
https://www.nytimes.com/2025/06/02/opinion/russia-putin-christo-grozev.html
Този психопат и нещастник разкри кой отрови Скрипал. Той го направи. Преди службите за сигурност на Великобритания.
Разкри и хората зад опитите за отравяне на Гербев. Пак преди службите. ДАНС в случая.
Разкри и изобличи конспирацията за отравянето на Навални.
Разкри и агентите на ГРУ, които бяха впрегнати да го отвлекат и убият.
Абсолютен смешник.
Чакащите на реката в този форум са къде къде повече от него.
Някой ден Грозев ще има паметник в България. Цял свят знае и ще знае какво е правил. Но - чакащите на реката ще му се присмиват.
Тъй като надали седящите около реката биха си платили за материала на Ню Йорк Таймс, ще им го оставя и преведа:
Интерпол издирваше опозорен финансов директор в продължение на седмици, когато Христо Грозев, разследващ журналист, го откри, укрит в Беларус. Грозев бе станал експерт в проследяването на почти невидими цифрови следи — данни от черния пазар на мобилни телефони, списъци с пътници, имиграционни записи — с цел да разкрие руски шпиони. Това бяха спящи клетки, живеещи в западни страни и представящи се за местни, или хора, изпратени да преследват дисиденти по целия свят.
Той идентифицира агентите от тайните служби, стоящи зад един от най-нашумелите опити за покушение: отравянето през 2020 г. на руския опозиционен лидер Алексей Навални. Това разкритие постави Грозев на прицел от страна на президента Владимир Путин. Путин искаше Грозев мъртъв и за да постигне това, Кремъл се обърна към не кого да е, а именно към беглеца финансист, който вече бил вербуван от руското разузнаване. Така човекът, когото Грозев бе проследявал, започна да го следи. Беглецът събра екип, който да започне наблюдението.
Членовете на този екип вече се намират зад решетките. Финансистът живее в Москва, където няколко пъти седмично посещава централата на руските тайни служби. Грозев — все още много жив — си представя как този човек се опитва да обясни на началниците си защо не е изпълнил мисията. Това му носи известна степен на удовлетворение.
На 12 май, след продължителен процес, съдия Николас Хилиард от Централния наказателен съд в Лондон осъди шестима души — всички български граждани — на затвор между пет и почти единадесет години за участието им в заговора за убийството на Грозев, както и в други операции. Групата е действала повече от две години от територията на Англия, където ръководителят ѝ поддържал помещения, пълни с фалшиви документи за самоличност и оборудване за наблюдение от професионален клас, описано от обвинението като пригодено за нуждите на правоприлагащите органи. Освен че шпионирали Грозев и неговия партньор в писането — руския журналист Роман Доброхотов, българите следели и американска военна база в Германия, където се обучавали украински войници; преследвали бивш руски служител на реда, избягал в Европа; и най-засрамващо за Москва — планирали операция под фалшив флаг срещу Казахстан, съюзник на Русия.
През последните две десетилетия Англия е била мястото на поне две нашумели смъртоносни операции и повече от дузина други подозрителни смъртни случаи, свързани с Русия. Все пак, процесът срещу тази шестчленна клетка изглежда е първият случай в скорошната история, в който властите успешно разследват и съдят руски агенти, действащи на британска територия. Този процес и неговият изход са, следователно, победи. Въпреки това, те са малки победи, ако се съпоставят със мащаба на заплахата. Българите изглежда са само част от многогодишна, многонационална операция за убийството на Грозев. Това от своя страна е само малка част от, както изглежда, все по-разширяващата се кампания на Кремъл, включваща отвличания, отравяния, палежи и терористични атаки, с цел да заглуши своите опоненти и да внуши страх зад граница.
Историята за ресурсите, мобилизирани за да се заглуши един единствен неудобен глас, е ужасяващо напомняне за това на какво са способни Путин и, отвъд него, изгряващото поколение автократични владетели. Историята за това как този единствен глас отказа да бъде заглушен — всъщност удвои решимостта си да говори истината, независимо от реалните последици — служи като напомняне, че е възможно да продължим да говорим и действаме пред лицето на смъртна опасност. Но щетите, нанесени на живота на самия Грозев и на хората около него, са предупреждение за това колко уязвими сме пред безконтролната, убийствена власт.
Преди десет години Грозев, както и голяма част от света, беше шокиран, когато малайзийски пътнически самолет беше свален над източна Украйна, убивайки всички 298 души на борда. Русия и Украйна веднага си хвърлиха обвинения една на друга, Русия пусна в обращение поток от дезинформация, а Западът изглеждаше объркан. По това време Грозев живееше във Виена и помагаше да управлява компания, която притежаваше верига радиостанции. Но той винаги беше обладан от ненаситен глад за информация. Когато комунистическото правителство на България падна, той се пробва да влезе в една от посолствата на страната си и прекара две седмици, преглеждайки купища документи с надпис „изгаряй след прочитане“. („Всички в посолството донасяха един за друг,“ ми каза по-късно.) Спря само когато се появи полицията.
Когато малайзийският самолет падна през юли 2014 г., той започна да разглежда Flightradar24 — онлайн услуга, която проследява движението на самолети по света, и бързо се изгуби в този нов свят.
Очарованието на Грозев от Flightradar24 даде началото на неговата втора кариера. Той се присъедини към Bellingcat, иновативна медия, която практикуваше нов вид разследване чрез отворени източници. Използвайки геолокационни данни и множество видеа и снимки от различни източници, екипът на Bellingcat успя да локализира ракетната установка, с която беше свален самолетът, проследи маршрута ѝ от Русия до източна Украйна, идентифицира висши руски офицери от военната разведка, замесени в операцията, и в крайна сметка установи, че Русия е отговорна за свалянето на малайзийския самолет — заключение, което по-късно бе потвърдено от професионални разследващи и Организацията на обединените нации.
В по-късни разследвания Грозев разшири инструментариума си, включвайки бази данни от черния пазар като руски паспортни данни и записи от мобилни телефони, които му позволиха да назове руски офицери от военната разведка, които най-вероятно са отровили дезертьора Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия в Англия през 2018 г. Следващата година, когато бивш чеченски бунтовник беше застрелян на светло в парк в Берлин, Грозев използва паспортни и пътни данни, както и задълбочен анализ на руски правителствени документи, за да идентифицира убиеца — Вадим Красиков, руски гражданин, който по-късно беше осъден за престъплението в Германия. А през 2020 г., когато руският опозиционен герой Навални бе почти убит чрез отравяне, Грозев използва огромен набор от данни за самолетни резервации, за да идентифицира група мъже, които са следили Навални поне три години, и после ги проследи до лаборатория за изследване на химически оръжия, управлявана от тайните служби в Москва.
Повечето големи начинания в живота на Грозев включват Карл фон Хабсбург, негов най-добър приятел, който — в детайл, който пасва на романтичната широта на живота на Грозев — е внук на последния австро-унгарски император Карл I. Заедно Грозев и фон Хабсбург веднъж влязоха в Тимбукту, Мали, с войски, които освободиха града от ислямистки бунтовници. В друг момент те стартираха първата изцяло украинскоезична радиостанция в Украйна. Около 2020 г. фон Хабсбург се свърза с група филмови творци. Ловът на Грозев за предполагаемите убийци на Навални изглеждаше като страхотен документален филм, затова екипът отпътува за Германия, където Навални се рехабилитираше.
На 14 декември 2020 г. Bellingcat съвместно публикува откритията на Грозев за хората зад атаката срещу Навални.
Същия ден опозореният финансов директор, вербуван от руското разузнаване, нае екип да следи Грозев. Този финансист беше Ян Марсалек, който придоби международна известност, когато неговата финансовотехнологична компания Wirecard се оказа замесена в един от най-големите финансови скандали в европейската история. Около 2 милиарда долара изчезнаха. Главният изпълнителен директор на компанията беше арестуван. Марсалек, спретнат 40-годишен мъж, който беше главен оперативен директор, изчезна.
Той беше логичен избор за задачата, възложена от Кремъл. Като беглец от Запада, той имаше силен стимул да остане в доброто внимание на Путин, каквото и да му костваше това. А като австриец, роден във Виена, Марсалек добре познаваше града, в който живееше неговата цел — Грозев.
Първият път, когато се срещнах с Грозев лично, беше през 2023 г. на прожекция в Ню Йорк на „Навални“ — документалния филм, започнал с неговото разследване. Той се появява в него ярко: висок 1,90 м, около 90 килограма ентусиазиран нерд. По-късно същата вечер правоприлагащите органи информираха Грозев, че животът му е в опасност и не трябва да се връща във Виена. По това време българите вече го следяха повече от две години. Един приятел го настани в къща в Манхатън и той започна живота си в изгнание.
Няколко седмици по-късно продуцентката Джералин Дрейфус го заведе на събитие на благотворителната фондация на Амал и Джордж Клуни. Докато влизаха, Грозев погледна телефона си. Неговата сестра, която живее в България, му беше изпратила съобщение, че не може да се свърже с баща им, който живее във Виена. „Лицето му побеля,“ разказа ми Дрейфус. „И точно в този момент Джордж Клуни дойде да ни посрещне. Христо се отдалечи, аз разказах на Джордж Клуни какво се е случило и той веднага отиде при Христо: ‚Не можеш да се връщаш там. Това е само примамка да те върнат обратно.‘“
Полицията откри бащата на Грозев мъртъв в дома му. Два дни по-късно Столичната полиция в Лондон арестува петима български граждани, които според властите са наблюдавали Грозев и неговия партньор в писането, Доброхотов. Въпреки мъдрия съвет на филмовата звезда и строгото предупреждение от правоприлагащите органи, Грозев всъщност се върна във Виена — „с товарен самолет до съседна държава, за да не остави следи,“ ми написа той. Австрийските власти не стигнаха до заключение, че бащата на Грозев е станал жертва на насилие. Семейството не получи достъп до тялото му.
Когато още живееше в Русия, Доброхотов беше загубил няколко журналистически работни места, очевидно заради прекалено откровеното си поведение — веднъж дори крещял на Дмитрий Медведев, който тогава беше президент на Русия, за цензурата и „срамните“ политики. Затова през 2013 г. Доброхотов стартира свое собствено издание — The Insider, което се превърна в изключително комплексна смес от анализи и разследвания, много от които написани от него и Грозев. „Те са като залепени един за друг,“ каза продуцентката Дрейфус. Те сякаш мислят в синхрон.
През лятото на 2021 г. Русия започна репресии срещу независимите журналисти, което сега изглежда като почистване на терена преди пълномащабното нахлуване в Украйна. Полицията конфискува електрониката и паспорта на Доброхотов. Затова той напусна Русия — пеша, вървейки през гората към Украйна, носейки само малка раница с няколко дрехи, една академична книга и бутилка Хенеси коняк. По-късно семейството му се присъедини към него и се заселиха във Великобритания.
Около това време една от българските членки на екипа, Ваня Габерова — млада жена с дълга кафява коса — добави Доброхотов като приятел във Facebook. „Роман е много лесен за приятелство, ако си хубава,“ отбеляза Грозев. Когато същата жена изпрати покана за приятелство и на Грозев, той видя, че тя има няколко връзки с хора от неговата мрежа, затова прие и неговата покана.
Орлин Русев, ръководителят на шпионската клетка, и неговият човек от Москва — Марсалек, обсъждаха използването на новата Facebook връзка, за да примамят Грозев и евентуално да направят компрометиращо видео. „Определено можем да заснемем нещо и за Pornhub,“ пише Русев. Марсалек посъветва да се действа с повишено внимание. „Надявам се да не се влюби в него. Вече съм имал такъв проблем с медена примка.“ (Според разследванията на Грозев, работата на Марсалек за руското разузнаване започва именно когато и той самият бил попаднал в медена примка.)
Ако Габерова е правела опити да примами Грозев, той не ги е забелязал. Синът му, Крис, студент по медицина, небрежно го диагностицира като „дете с СДВХ“ и „определено аутист.“ Приятелите на Грозев описват необикновената му способност да вижда връзки. „Той поглежда Excel таблица с 300 реда и 90 колони и веднага забелязва модел, който на мен би ми отнел три часа да открия,“ каза ми Мария Певчих, близка съратничка на Навални. „Той вижда структури, които другите не могат да видят,“ каза фон Хабсбург. „Той е като ловец на трюфели.“ Но често е незабележителен към действията и чувствата на жените, включително и на собствената си съпруга, с която са заедно от три десетилетия.
Грозев имаше благоразумие да се ожени за жена, която, според всички описания, е неговият темпераментен противоположност. (Съпругата му, Стефка Грозева, отказа да говори с мен за тази история.) В контраст с импулсивния, любящ риска и неспокоен съпруг, тя е стабилна, обича правилата и е интроверт. През по-голямата част от живота си е работила като счетоводител.
Във филма „Навални“ Грозев признава, че е похарчил повече от 150 000 долара за бази данни от черния пазар и казва, че ако съпругата му разбере, „нямаше да е моя съпруга.“ Той не изглеждаше да е мислил, че тя някога ще види филма. А когато дойде време и двамата да присъстват на премиерата в Копенхаген, той забрави да я предупреди.
В края на прожекцията тя поръча отделно такси обратно към хотела. Месеци по-късно Грозев ми каза, че съпругата му не му говори, въпреки че понякога се съгласява да присъства на събития с него. Той изглеждаше озадачен.
Повече от година след тази премиера Грозев ми сподели с вълнение, че е разбрал какво е притеснявало Стефка: този реплик във филма я беше направил обект на шега. Той започна да казва на интервюиращите, че няма нищо смешно в това, че е излъгал съпругата си. „Разбрах го и го оправих!“ ми каза той.
През лятото на 2023 г. Грозев направи пробив по собственото си дело.
Грозев работи като анализира огромни обеми от данни. Той може да започне, като преглежда записи от мобилни телефони, за да очертае живота на предполагаем шпионин: никога не започва работа преди 10 часа, винаги звъни на родителите си в неделя. След това се фокусира върху аномални телефонни събития, като работно обаждане през уикенда, за да реконструира хронологията на пътуванията и действията на човека.
Като част от своя продължаващ проект за идентифициране на руски шпиони, Грозев отдавна наблюдаваше мъж на име Станислав Петлински. В началото на 60-те си години, Петлински изглеждаше да е бил подготвян за своята работа още от детството, като героите от телевизионния сериал „Американците.“ През по-голямата част от живота си е живял извън Русия, но Грозев забеляза, че все още има руски мобилен номер, който вероятно неговият асистент използваше, за да насрочва срещи за някого в медицинска лаборатория в Москва.
Използвайки огромен теч от руски медицински данни, Грозев откри записи от лабораторията и намери няколко пациенти, свързани с този номер. Един от тях беше Александър Иванович Шмидт — забележително германско име, отбеляза той. В записа на Шмидт беше посочена дата на раждане, само седмица различна от тази на Марсалек, беглеца финансист. Грозев отдавна беше забелязал, че покритията на руското разузнаване използват фалшива дата на раждане, която е под същия зодиакален знак като истинската дата на раждане. Това беше улика.
Според записите на московската лаборатория, които Грозев анализира с помощта на сина си Крис, пациентът на име Шмидт е проверявал нивата на кръвната си захар. Още една улика: колеги от германското списание Der Spiegel, с което Грозев често си сътрудничи, потвърдиха, че Марсалек има диабет.
Грозев проверява и записи от авиокомпании. Александър Шмидт, роден на датата, посочена в медицинския запис на лабораторията, е пътувал с френски паспорт с руски авиолинии — включително, според източник, на пътувания до Либия, където Марсалек е инвестирал в циментова фабрика.
Грозев знаеше, че е намерил Марсалек. А най-хубавото, каза ми той, беше, че го е направил по начина, по който като дете си е представял, че Шерлок Холмс би намерил някого.
От зимата на 2022 г. Грозев използва многобройните си връзки зад кулисите, за да помогне в преговорите за най-големия обмен на затворници между Изтока и Запада от времето на Студената война: размяната, която щеше да освободи репортера на Wall Street Journal Евън Гершкович и още 15 души от затворите в Русия и Беларус. Основната цел на Грозев беше да освободи Навални, който вече бе зад решетките от една година. Грозев толкова силно желаеше този изход, че въпреки аналитичния си ум дори си позволи да повярва на Петлински, супершпиона, когато той каза, че може да помогне това да се случи. Но това беше лъжа.
През февруари 2024 г. Навални почина в руски затвор.
Няколко дни по-късно се срещнах с Грозев на най-мрачния от всички странни места, на които бяхме обядвали през изминалата година — хранителният корт в Brookfield Place, луксозен търговски център в Долен Манхатън. Мястото беше толкова стерилно, колкото и апартаментът, който Грозев тогава наемаше — един от онези обзаведени алтернативи на хотел.
Той се колебаеше между две различни обяснения за това, което и двамата смятахме за убийство. Дали Навални е бил убит, за да се попречи на западните преговарящи да настояват за неговото освобождаване? И ако е така, носи ли по някакъв начин Грозев отговорност? Или убийството е част от ескалация на атаката на Путин срещу дисидентите, знак, че вече не му пука дори за подобие на отрицание? „Ако това е началото на нова вълна, това е наистина страшно,“ каза той, „защото ще засегне хора като нас.“
Той не се налагаше да обяснява какво има предвид. Моята връзка с Грозев е повече от журналистическа. Споделяме връзка, заедно със стотици други хора, на лица persona non grata в Русия на Путин. По света членовете на този клуб живеят с подозрението, че могат да станат обект на наблюдение, отвличане или убийство от Русия. Около това време жени журналистки и активистки от руската опозиция, живеещи в изгнание, се разболяваха — очевидни жертви на поредица от отравяния. Те не бяха смъртоносни, но предизвикаха тревожни ефекти, включително признаци на психоза.
Всеки път, когато изгнаниците на Путин чуват за такива инциденти, търсим всички начини, по които сме различни, всички причини да ни пощадят: не сме толкова известни, че да привлечем внимание, или сме твърде известни, за да бъдем нападнати; не сме правили толкова остри или политически изявления, или отдавна сме напуснали, или сме имали достатъчно разум да се установим в безопасна държава.
Винаги е глупаво дело. Разследващите журналисти работят като намират модели, а терорът работи чрез случайност. Когато две жени, които познавахме, получиха потвърждение, че са били отровени, а други имаха тревожни симптоми, започна да се усеща, че всеки може да бъде цел и че всеки е такъв. Когато други познати изглеждаха ядосани, импулсивни, не като себе си, и двамата с Грозев се чудехме дали и те не са били отровени — сякаш да живееш в изгнание с мишена на гърба си не беше достатъчна причина да действаш странно.
Докато седяхме в търговския център, Грозев ми разказа, че наскоро полицията е открила текстови съобщения, в които българските шпиони описват как са влезли в апартамента му във Виена преди две години. Може би за да разведри настроението, той ми прочете част от съобщенията.
„Влязохме в апартамента, отидохме направо към сейфа.“
„Чакай,“ прекъснах го аз. „Имаш сейф?“
„Разбира се, че не.“ Той нямаше сейф. Винаги губеше неща — лаптопа си, шофьорската си книжка.
Грозев научи за влизането с взлом повече от година след случилото се, но когато разказа на семейството си, дъщеря му София си спомни, че точно по това време са видели мъж да ги снима двамата в индийски ресторант. И двамата помнеха как изглежда, а Грозев успя да го свърже чрез снимки във Facebook с българката, която му беше изпратила заявка за приятелство. София позна мъжа от снимкова линия, а полицията потвърди, че той действително е бил във Виена в деня на взлома. Така беше арестуван шести заподозрян, а София започна да мисли да тръгне по стъпките на баща си в разследващата журналистика.
Грозев беше разтърсен. „Цялото време синът ми си играеше видеоигри в стаята. Ако просто беше станал да отиде до тоалетната, щяха да го убият.“ Освен това го порази обемът на видеонаблюдението, което му показаха полицаите, и фактът, че включваше апартамента на баща му. „Сега мисля, че вероятността той да е бил убит е 50 на 50.“
Когато посещаваше семейството си, Грозев вече беше под изключително стриктна охрана — „винаги с патрули“ я описа — и това не помагаше на брака му. „Седмици под домашен арест с полиция на място вероятно показаха колко нестабилно е положението,“ каза ми, когато се върна.
Грозев ставаше човек без минало. Живееше в изгнание. Родителите му бяха починали. Приключенията му с фон Хабсбург бяха прекъснати за неопределено време. Бракът му се разпадаше. Достъпът му до физическите предмети от живота му преди януари 2023 беше несигурен. Единственото, което имаше, беше малка черна раница с лаптопа му — когато си спомнеше къде го беше оставил.
С малко избор, Грозев започна да свиква с Ню Йорк. Разработи работен режим и започна отново да се бръсне. Марзалек, бившият високо летящ финансов изпълнителен директор, се настаняваше в немодно ежедневие в Русия. Грозев го проследи до ваканция в тъжно туристическо място в Северен Кавказ. „А ние седим тук,“ каза ми Грозев. Беше един от онези летни дни, когато целият Ню Йорк изглежда като сцена от романтична комедия. Седяхме навън, хранехме се добре. „Малки моменти на отмъщение,“ каза той.
Процесът срещу предполагаемите убийци на Грозев започна в края на ноември миналата година в Олд Бейли, сградата на Централния наказателен съд в Лондон. Заговорът срещу Грозев беше смъртоносно сериозен, но подробностите, както излязоха от повече от 70 000 архивирани текстови съобщения, часове видеозаписи и цял тефтер с графики, илюстриращи времето на операциите и потока на парите, понякога бяха абсурдни. Лидерите на групата използваха псевдоними Жан-Клод Ван Дам и Джоуи Чан; наричаха нисшите членове на шпионската мрежа „миньоните“, термин, към който очевидно бяха толкова привързани, че сред вещите, представени като доказателства — и раздадени на членовете на журито — имаше и камера за наблюдение, скрита в цветето на играчка Миньон от филмите „Аз, проклетникът“. Вторият по командване въвлече в шпионската операция както живеещата с него приятелка, така и любовницата си, като скри съществуването на едната от другата и лъже и двете, че има рак, а в един момент изпрати снимка на себе си с тоалетна хартия, увита около главата, за да убеди едната, че се възстановява от операция. Тя му повярва.
Той беше казал на жените, че работят за Интерпол, и каза същото на бившия приятел на любовницата си, когато българите го вербуваха. В полицейско интервю, излъчено пред журито, бившият приятел беше попитан: „Кой е Интерпол за теб?“ — „От филмите,“ отговори той. „Просто, ъъ, гонят престъпници.“ После добави: „В момента това е най-глупавото нещо, което някога съм правил в живота си.“
Половината от групата се признаха за виновни по обвиненията в шпионаж, така че в крайна сметка на съд се изправиха само тримата — двете жени и бившият приятел, мъжът, когото дъщерята на Грозев разпозна.
Габерова, най-младата обвиняема, и Бизер Джамбазов, вторият по командване, бяха арестувани, докато бяха в леглото заедно. Габерова извика на любовника си: „Какво направи?“ Адвокатът ѝ посочи това като доказателство, че тя сама никога не е смятала, че прави нещо нередно. Габерова каза пред съда, че мислела, че Грозев е „лош журналист.“ Всички трима обвиняеми, изглежда, бяха глупаци заради любов.
Гледането на процеса как се развиваше беше сюрреалистично преживяване за целите на шпионите. Поне веднъж групата успя да резервира самолетен билет на един от членовете си на мястото до Доброхотов; с помощта на скрита камера тя засне дълго видео на него и отбеляза кода за телефона му. Доброхотов научи, че е бил под наблюдение почти от момента, в който напусна Русия през 2021 г. Във Виена той беше наел стая на улицата на Грозев. Шпионите също наемаха помещения на същата улица — директно срещу Грозев, на няколко врати от ново, необикновено добро еспресо барче. „Винаги се чудехме как успява да съществува, при положение че Христо винаги беше единственият клиент,“ каза ми Доброхотов. Еспресо барчето затвори след като Грозев напусна Австрия и шпионската група беше разбита.
Има нещо дълбоко обидно в това да ти обърнат живота с краката нагоре хора, които се наричат Джеки Чан и Ван Дам и които могат да бъдат убедени, че тоалетна хартия, увита около нечия глава, е доказателство за операция за рак. Дори сумата пари, замесена поне в тази част от операцията, беше сравнително скромна: само няколкостотин хиляди долара.
Процесът изглеждаше с имровизирано, измислено качество. Дори обичайните британски съдебни одежди — черните тоги и бели перуки на адвокатите и червената мантия с бели пухени ръкавици на съдията — вместо да придават тежест на заседанието, направиха всичко да изглежда сякаш всички просто се преструват. С изключение на факта, че Путин явно искаше тези двама журналисти да бъдат преследвани и убити.
През март журито издаде присъдата си: както и тримата, които по-рано бяха признали вината си, Габерова, Катрин Иванова и Тихомир Иванчев бяха признати за виновни в шпионаж. Преди произнасянето на наказанието, Грозев подаде двустрочно изявление за въздействието върху жертвата. Без обичайния си хумор и с малко разяснения, той изброи разрушителните последствия от кампанията на Кремъл срещу него: разделяне с семейството, хипервнимателност, тревожност, нарушен сън, разходите по поддържане на два дома.
Произнасянето на наказанието беше излъчено по телевизията. Грозев го гледаше от офис на прокурор в европейска столица в компанията на група служители на реда. Беше, както той обича да казва, сюрреалистично. „Обичах начина, по който беше представено,“ каза той. „Съдията ясно показа, че не приема техните лъжи, че не знаели“ че работят за Русия. Присъдите, от пет до единадесет години, звучаха по-дълго, отколкото са всъщност: според британските правила осъдените шпиони може да изкарат само половината от номиналните си присъди зад решетките. Габерова, например, вероятно ще бъде освободена на условна присъда след няколко години.
Лондонската преса отрази делото като пробив. Великобритания вече нямаше да гледа настрана, докато руските милиардери използваха страната като свое игрище, а руските агенти — като свое поле на убийствата. „В Обединеното кралство това е най-голямото дело за шпионаж, което са провеждали от Студената война насам,“ каза Грозев. „Те го възприемат като шамар в лицето на Путин. В Русия се възприема като позор — шестимата българи бяха разходни. Дори имат термин за това: ‘дропи,’ от английската дума ‘to drop’ (да оставиш, да хвърлиш).“ Операцията не беше пълен провал и от гледна точка на Кремъл: събрани данни от наблюдения на Грозев и Доброхотов бяха предадени на руските служби. „Ще има нови опити,“ прогнозира Грозев. „Други звена ще искат да докажат, че могат да се справят по-добре. Така работят.“
Преди да замине от Ню Йорк за произнасянето на присъдата, се срещнахме за кафе. Той беше разочарован, че няма достъп до всички доказателства, събрани от метрополитен полицията. Уверен беше, че може да намери информация, която те са пропуснали, улики, които биха помогнали да се открият други замесени и да разкрие най-голямото дело в живота си — делото, от което може да зависи животът му.
Ясно е за Грозев, че той, а може би още повече Доброхотов, който е руснак, са изложени на риск за живота си навсякъде в Европа. Съединените щати някога бяха безопасни. Но дори при администрацията на Байдън много руски дисиденти бяха в ареста на ICE. Администрацията на Тръмп заплаши поне един дисидент с депортиране обратно в Русия, където тя почти сигурно щеше да бъде затворена. Задачната група на ФБР за чуждестранно влияние, която преди защитаваше чуждестранни дисиденти в САЩ, беше разпусната. Какво ако администрацията на Тръмп реши да направи нещо хубаво за Путин?
Грозев ми напомни, че и аз мога да бъда „хубав подарък“, тъй като Русия има издадена заповед за моето арестуване. Аз му посочих, че той е дори по-търсен. Но къде може да отиде? „Разстройва ме това, че не знам къде е домът ми,“ каза Грозев.
Дъщеря му е на път да завърши гимназия, а синът му завършва медицинско училище. Дълго време и двамата смятаха, че ще могат да се присъединят към баща си в САЩ, но вече това не изглежда очевидно. Нищо не изглежда.
„Все още ли жена ти е жена ти?“ попитах.
„Вярвам, че да,“ каза Грозев. „Не се виждаме, но сме много приятелски настроени.“
По всички показатели, Грозев спечели този рунд. Той е жив. Марзалек е заседнал в Русия, а неговите миньони са в затвора в Англия. Но това беше цената, която Грозев плати за оцеляването си: семейството, домът и възможността да се чувства в безопасност навсякъде по света.
- #220926.07.2025 г.
🙂
🙂
разкайвам се ...
разплаках се ...
не сме го познавали тоя Велик Човек ...
Предлагам да бУтнеме НДК-то / построено от кхомунистите / ...
и да му вдигнем паметник там ...
🙂
- #221126.07.2025 г.
Edmond Dantes написа:
Тук тоя нещастник и психопат Грозев е на сцената и филма в който участва и който е вдъхновил и направил печели Оскар.
Този психопат и нещастник разкри кой отрови Скрипал. Той го направи. Преди службите за сигурност на Великобритания.
Aaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaa 🙂
Копеле, ти наистина си изперкал тотално. 🙂 Само уникален тъпак може да го вярва това.
- #221226.07.2025 г.
Почетвъртвам специално за хората със специални умствени потребности:
Грозев е известен с това, че разследва чрез използването на открити източници, социални медии и други свободно достъпни за обществеността данни (вж. OSINT).
Последните словоизлияния на внучето на Геро Грозев и докторовите глупости ги отдавам на жегите!
- #221326.07.2025 г.
🙂
Христо Грозев е абсолютен боклУк ...
нИкакво "копане" под Петрохан за тая гнусна гнИда ...
направо заминава при Моу и Мичката ...
🙂
- #221426.07.2025 г.
Mourinho написа:
Не трябва ни Адолф Хитлер, Мао, Сталин, това ни трябва. Работа, работа, работа, бой по канчето и още работа. Избиване на определени хора, после още работа, задължително образование за всеки, забранява се тикток, фейсбук, всякакви педерастки дебилщини. В свободното време ще четеш книги и ще спортуваш. Който не иска, бой и в лагер. Всички лигльовци под ножа директно и кслед 20 години ще изградиш характер, сега малките са шибани пикльовци и лигльовци.
Фашизъм в чист вид!
Ама вие не четете, щото батюшката ще ви го разкаже.
Събирателен образ на блядовете!
Здрасти Моу, много разбираш играта, но иначе си тъпо копеле и фашист!
Русоробска курва! 🙂.
- #221626.07.2025 г.
Видео, предназначено само за русорОби ...
не се препорЪчва за умно-красиви елИтни екземпляри ...
🙂
🙂
- #221726.07.2025 г.
bobbby написа:
🙂
Христо Грозев е абсолютен боклУк ...
нИкакво "копане" под Петрохан за тая гнусна гнИда ...
направо заминава при Моу и Мичката ...
🙂
Toя няма да умре бързо. Гарантирам го. Ще се моли със сълзи да бъдам хуманни и да го убием бързо, ама няма да се случи.
Ще го измъчваме толкова дълго и жестоко, докато накрая тоя атеист стане отново религиозен и установи връзка с Бога.
- #221826.07.2025 г.
Мнението на Моу не е идеологически обвързано с русофилия и т.н.
Просто е ядосан заради бичовете на съвременноъо ни общество и го избива на крайности. Естествено, че една диктатура ще елиминира келешите, но ще създаде сумати лицемери и подлоги. Винаги съм давал пример как БКП от една шайка от бандитчета се превръща в партия с членска маса над 1 милион след като е назначена да управлява България
Не знам кое е по-лошо повече келеши и пикльовци или боклуци дето не знаеш добро или зло ти мислят.
- #221926.07.2025 г.
Част от "келешите и пикльовците" след 10-15 години се превръщат в рецидивисти, опг-та, и т.н.
- #222026.07.2025 г.
Много ясно, че няма нищо общо с русофолия, или русофобия. Боли ме кура за руснаците, американците и всички останали. Ние не сме общество, ние сме разбити на общности, ние сме дъното на почти всичко, но най-тъпото е, че повечето мъже не са мъже. И не, не визирам хомосексуалност. Всеки да си шиба каквото иска - без деца - ако щеш бъди извратеняк и си падай по зоофилия, не ми пука. Ама гледам ги, те повечето са путьовци, метросексуални в лошия смисъл на конотацията. Най-тъпото е, че в модерния свят виждам все повече мъжки рани и жени с повече топки от мъжете, което е плашещо.
Влез, за да отговориш в темата.