КЗЛ - епизод още по-пореден

4 993 мнения· започната от mourinho· 17.12.2025 г.

←КЗЛ - епизод още по-пореден163/255
  1. #32418.07.2026 г.

    днес ги слушам някой от феновете им доволни , много натискали второто играли добре ….доволни . Не съм гледал мача не знам

  2. #32428.07.2026 г.

    По-добри са от Борац, но това е очаквано. Иначе - бавни, безидейни, в защита са тролеи и бека им е адски надценен. От новите, докато гледах - никой не бих искал в ЦСКА. Играха нещо подобно на нашите мачове с Враца и Монтана, то и съперника им беше такъв. Второто явно им приключи въздуха на ония за преса и говедата я разиграваха безидейно пред наказателното поле на Борац. Тъп и грозен мач между два посредствени отбора. Няма от какво да се притесняваме в мачовете срещу тях, на нас ни е важно да взимаме всички останали, а тях съм сигурен, че ще ги оправим, когато трябва.

  3. #32438.07.2026 г.

    Определено не мисля, че новите им бих ги искал в ЦСКА. Единствения който изпъква е този Сержиньо, ама със сигурност е по-слаб от Сенси. Ако вчера Веласкес беше играл със състава им от предния сезон сигурно щеше да бие. Според мен не би трябвало да имат проблеми на ГейАрена, но както знаем това са говедата…

  4. #32448.07.2026 г.

    тия на румънци ли отиват ако продължат

  5. #32458.07.2026 г.

    Винаги съм се учудвал как се преценяват футболисти от един изигран мач. Всеки има качества, но това, което различава истински добрите играчи от посредствените, е дали могат да правят това, в което са добри:

    1. бързо;
    2. постоянно;
    3. под напрежение.

    Хубав пример е Тодор Неделев - феноменален пас, но не покрива нито едно от горните.

  6. #32468.07.2026 г.

    Твърде рано е за каквото и да е заключения за новите им играчи. Реално това е само един мач. Както за нас, така и за тях, винаги трябва да минат поне 6-7 мача за да можем да правим някакви първоначални оценки. Борац си изтърваха шансовете първото полувреме да направят 2:0, особено онова положение сам срещу вратаря, където би срещу гредата, тогава мача можеше да стане много интересен. Второто говедата си ги смачкаха и логично изравниха, като спокойно и те могат да съжаляват, че даже не обърнаха. Ако ги отстранят най-вероятно отиват на Университатия Клуж, там да се надяваме, че наистина са силен отбор те, не че и да отпаднат от тях шанса им за основна фаза на ЛК няма да си остане огромен, но все пак е хубаво да не продължават напред. Нека първо да ги видим на реванша, 1:1 нищо не решава, може да има прокоба.

  7. #32478.07.2026 г.

    Васил #Божков (Черепа) е завел дело във федералния съд на Вашингтон срещу наложените му санкции по глобалния закон „Магнитски“. Лоши новини за Буци и Влади. Многократно в отговора на OFAC се реферира към „изнудване от политически лидер“. Това може да значи само и единствено Бойко Методиев #Борисов. Изглежда, че американците са възприели тезата на Божков, че не е давал подкупи, а е бил изнудван. OFAC е провела подробен разпит на #Черепа. Имало е дори среща на представител на OFAC с адвокат на Божков. По-рано швейцарският адвокат на Божков каза, че той е предоставил аудио и видео доказателства.

    От бърд

  8. #32488.07.2026 г.

    Що се касае до отговора на исковата молба по делото в САЩ, той е основно в две направления. Първо, правителството твърди – както и по делото на Пеевски, че искът е процесуално недопустим. Санкциите срещу Божков касаят външна политика и национална сигурност – където по закон, съдебният контрол в САЩ е по-отслабен, или иначе казано съдилищата рядко подлагат под съмнение преценката на изпълнителната власт. Изключенията от това правило са две: когато жалбоподател по делото е американски гражданин, а и когато правителството изобщо не е изложило мотиви (явна необоснованост). Настоящият случай обаче не е такъв.

    На второ място OFAC посочва, че ако все пак съдът реши да гледа делото по същество – вместо незабавно да го прекрати – изпълнителната власт ще предостави по делото пълните данни и доказателства, довели до решението за налагане на санкции. И тук обаче, както по делото на Пеевски, има уловка. Версията на документите без заличавания ще бъде на разположение само и единствено на съдията, в закрито заседание в кабинета му. Иначе на разположение на Божков ще бъде само редактираната версия на документите.

    Тоест, пак нищо.

  9. #32498.07.2026 г.

    Макун 6 милки батееее😆

  10. #32508.07.2026 г.

    Ти слуша ли малоумниците оня ден какво говореха на годишнината от катастрофата на Котков и Гунди? Не само, че Милан са го искали, а 5 милиона долара давали. Бърза справка за най-солиден трансфер до 70-та показва, че Кройф 68-ма е трансфериран от Аякс в Барселона срещу 222 хиляди долара. За какво говорим изобщо. Те не случайно са евроидиоти, които нямат нито един футболист с принос към играта.

  11. #32518.07.2026 г.

    Кройф премина в Барса през 1973-та, а цената беше малко над $1,1 млн накуп, което бе рекорд до 1975-та…

  12. #32528.07.2026 г.

    Адаш, риска да ползваш AI :) прав си. И все пак идеята остава същата и вярна.

  13. #32539.07.2026 г.

    @apis

    apis написа:

    Ти слуша ли малоумниците оня ден какво говореха на годишнината от катастрофата на Котков и Гунди? Не само, че Милан са го искали, а 5 милиона долара давали. Бърза справка за най-солиден трансфер до 70-та показва, че Кройф 68-ма е трансфериран от Аякс в Барселона срещу 222 хиляди долара. За какво говорим изобщо. Те не случайно са евроидиоти, които нямат нито един футболист с принос към играта.

    Това за петте милки и преди съм го мервал някъде, но не съм си правил труда да ровя кои са били най-скъпите футболисти по онова време…все пак ми беше ясно и че е пълен смях и пародия подобна сума. На мен по ми е интересно, тоя човек (Георги Аспарухов) нали все пак има жена, син, със сигурност и други близки и роднини..толкова ли не си появи, 50 и кусур години вече, един нормален човек от неговото обкръжение, да каже “Няма никакъв Милан, нито Еузебио го е хвалил, нито нищо, всичко е лъжа и измама, да се кичат едни комплексари и да трупат дивиденти на гърба на човешката трагедия.” В пъти по-достойно и човешко би било, отколкото сега да гледаме разни филмчета художествена измислица, а да ни се представят като биографични.

  14. #32549.07.2026 г.

    Защо да не е имало Милан? Искали са го, но това че отказал от голяма любоФ към “великият български гранд” от Сухата река са си типично говежди грандомании. Просто не са го пуснали, по това време не са пускали българските футболисти в чужбина.

    Мисля, че и Пламен Марков беше казвал как не са го пуснали в Атлетико Мадрид. Можеше и той да създаде такава легенда как от алтруизъм и затова, че обича ЦСКА е останал или нещо такова.

  15. #32559.07.2026 г.

    То едно на ръка, че нямаше да го пуснат, ама нали и италиански тимове не са можели да вземат чужденци по това време ? А видиш ли, те го искали…

  16. #32569.07.2026 г.

    Абсолютно вярно е – тогавашната комунистическа власт в България категорично нямаше да му позволи легален трансфер на Запад. През 60-те години на XX век българските спортисти бяха третирани като държавна собственост и „посланици на социалистическия строй“, а трансферите в капиталистически държави бяха практически невъзможни.Контекстът зад легендарния отказ включва няколко ключови фактора, свързани с тогавашния режим:

    1. Единственият начин беше бягство (емиграция)Предложение за дезертиране: Италианските емисари и треньорът Нерио Роко са знаели отлично, че БКП няма да пусне Гунди. Затова офертата на Милан е включвала нелегално извеждане от страната (дезертиране) и уреждане на политическо убежище.

      Статут на невъзвращенец: Ако беше приел, Гунди е щял да бъде обявен за „изменник на родината“ от комунистическия режим.

      Статут на невъзвращенец: Ако беше приел, Гунди е щял да бъде обявен за „изменник на родината“ от комунистическия режим.

    2. Опасност за семейството му Репресии над близките: По това време бягството на Запад на толкова известна личност автоматично е означавало тежки репресии за семейството му, останало в България – конфискация на имущество, уволнения от работа, лишаване от образование за близките и постоянно следене от Държавна сигурност (ДС).Гунди е бил изключително привързан към съпругата си Величка (Лита) и малкия им син Андрей, и не би рискувал техния живот и сигурност.

    3. Постоянното следене от Държавна сигурност Човекът в златната клетка: ДС е следила зорко всяка крачка на Аспарухов, особеност при пътуванията му в чужбина. Системата се е опитвала да го вербува, а агентите са докладвали за всеки негов контакт с чужденци.Дори да е имал вътрешно изкушение да премери сили с най-добрите в света, Гунди е съзнавал, че е под постоянен микроскоп и всяка грешна стъпка ще има фатални последици.

    4. Патриотичният нюанс като щит: Много историци и биографи смятат, че емблематичните му думи („…в този отбор съм се родил, в този отбор ще умра“) са били и дипломатичен начин да откаже на италианците, без да провокира ДС. Обявявайки решението си като проява на чист патриотизъм и вярност към Левски, той се предпазва от обвинения в „антисоциалистически прояви“ или заговори за бягство.Режимът е отказвал трансфери дори в рамките на Източния блок – властта не пуска Аспарухов дори за бенефисния мач на легендарния съветски вратар Лев Яшин в Москва. Затова решението на Гунди е колкото плод на неговата истинска любов към България и Левски, толкова и на трезва оценка за жестоката реалност на Желязната завеса

    Не, по право италианските клубове не са могли да привличат нови чужденци по това време.Този факт е един от най-силните исторически аргументи в подкрепа на тезата, че трансферът на Георги Аспарухов в Милан не е бил възможен по стандартния и законен начин.Пълната забрана от 1966 година

    Сензацията на Мондиал ’66: През лятото на 1966 г. националният отбор на Италия отпада шокиращо още в групите на Световното първенство в Англия след загуба с 0:1 от КНДР (Северна Корея).Реакцията на Федерацията: В резултат на националния срам Италианската футболна федерация (FIGC) налага пълна забрана за привличане на нови чуждестранни играчи в Серия А.Цел на забраната: Идеята е била клубовете да спрат да купуват готови звезди отвън и да бъдат принудени да развиват и да дават шанс на млади италиански таланти.Продължителност: Тази забрана остава в сила за изключително дълъг период — от 1966 чак до 1980 година, когато границите в Серия А отново се отварят първоначално за по един чужденец на отбор.

    Как тогава Милан е искал Гунди?Когато мачовете между Левски и Милан се провеждат в края на 1967 г., забраната вече е в сила от повече от година. Заради нея Интер например изпуска уредените трансфери на Франц Бекенбауер и Еузебио.За да може Гунди да заиграе в Милано, италианците са имали само две алтернативи:Италиански паспорт: Най-реалистичният спортно-технически план е бил Аспарухов да избяга на Запад, да получи политическо убежище и впоследствие да бъде натурализиран с италианско гражданство. По този начин той е щял да се води местен футболист, заобикаляйки забраната за чужденци.Бъдеща инвестиция или отдаване под наем: Вторият вариант е бил клубът да подпише договор с него „на черно“, да го прати да играе и поддържа форма в друга държава (например Франция или Испания) и да чака отваряне на границите в Серия А или уреждане на статута му.Италианското ембарго за чужденци доказва, че офертата към Аспарухов е била за пълна промяна на идентичността и съдбата му — не просто спортен трансфер, а геополитическо бягство, което е изисквало той да зачеркне досегашния си живот и българското си гражданство.

    -Какво ми отговори ИИ

  17. #32579.07.2026 г.

    Да, Милан и италианските клубове по това време са били напълно готови на подобни сложни и рисковани схеми. Серия А през 60-те и 70-те години е най-богатото първенство в света, управлявано от милионери и крупни индустриалци, които са имали огромно политическо влияние и не са се спирали пред нищо, за да привлекат най-добрите играчи в света.Ето историческите доказателства и контекст, които потвърждават, че подобна „авантюра“ е била напълно реална за клуб като Милан:1. Собствениците на Милан са имали неограничена властПо това време президент на Милан е Франко Караро, а зад клуба стоят огромни капитали и сериозни връзки в италианската политика и икономика.За тези хора уреждането на политическо убежище или бързото издаване на документи за гражданство чрез съответните министерства в Рим не е било проблем. Италианската държава често е съдействала на футболните грандове, тъй като футболът е бил въпрос на национален престиж.2. Практиката с “ориунди” (натурализирани играчи)Италианският футбол има дълга история в заобикалянето на правилата чрез натурализация. Играчи от Южна Америка (Аржентина, Уругвай, Бразилия) с бегли италиански корени — т.нар. ориунди (като Омар Сивори и Жозе Алтафини) — масово са получавали италиански паспорти за броени дни, за да играят като местни.Когато властта е искала дадена звезда, юридическите вратички винаги са се намирали бързо.3. Прецедентът с бегълците от Източния блокМилан и останалите италиански клубове вече са имали перфектно отработен модел за привличане на футболисти, избягали от комунистическите режими зад Желязната завеса:Унгарската колония: След унгарското въстание през 1956 г., легенди като Ференц Пушкаш, Шандор Кочиш и Золтан Цибор бягат на Запад. Испанските и италианските клубове веднага ги приютяват.Случаят с Ласло Кубала: През 1949 г. унгарската мегазвезда Ласло Кубала бяга от комунистическа Унгария в задната част на камион, маскиран като съветски войник. ФИФА му налага наказание по искане на унгарската федерация, но италианският клуб Про Патриа (а по-късно и Барселона) му осигуряват убежище, плащат му заплата и изчакват санкцията да изтече, за да го картотекират.4. Нерио Роко е виждал в Гунди "липсващото парче"Треньорът Нерио Роко е бил обсебен от идеята да намери перфектния централен нападател, който да завършва гениалните пасове на плеймейкъра Джани Ривера.След като вижда физическата мощ, техниката и играта с глава на Аспарухов в директните мачове, Роко е бил убеден, че българинът е единственият футболист в Европа, който може да изведе Милан до КЕШ (Купата на европейските шампиони). Прогнозата му се оказва вярна по отношение на отбора — Милан печели КЕШ през 1969 г., но с Пиерино Прати на върха на атаката, вместо с Гунди.За богатите италиански клубове инвестицията в организирането на едно бягство и последващото юридическо уреждане на играча е била нищожна цена на фона на спортния и маркетингов триумф от привличането на най-желания нападател в Европа.

  18. #32589.07.2026 г.

    От няколкото ми опита напоследък с ИИ е като жена на пазара - достоверността на данните меко казано не е гарантирано.

  19. #32599.07.2026 г.

    Е да, понякога трябва да го манипулираш и да му “вадиш думите с ченгел” , а понякога и да го поправяш за някои неточности. 😅

  20. #32609.07.2026 г.

    apis написа:

    Ти слуша ли малоумниците оня ден какво говореха на годишнината от катастрофата на Котков и Гунди? Не само, че Милан са го искали, а 5 милиона долара давали. Бърза справка за най-солиден трансфер до 70-та показва, че Кройф 68-ма е трансфериран от Аякс в Барселона срещу 222 хиляди долара. За какво говорим изобщо. Те не случайно са евроидиоти, които нямат нито един футболист с принос към играта.

    Това е като

    "Дават дават Барселона

    5 милиона за Гибона

    Но Гибона казва Не

    В лефски ми е най-добре"

    Един мой съученик го рецитираше навремето тоя връх на лефскарската поезия и съм го запомнил.

    П.п.

    Не вярвайте на AI. Прекъснах си абонамента за chatgpt след многократни грешки от негова страна.

    Става само за преводи и бързо търсене на инфо ( нещо като ъпгрейднат google без рекламите).

Влез, за да отговориш в темата.