Е виж. Това е много назад от мен. Не е от моето поколение. Но е велико. И аз го разбирам, защото съм роден през 80те. Но моят син. Какво ще слуша той? Какви филми ще гледа? Какво е изкуство в това проклето хилядолетие с лилави коси и педераси? Страх ме е. Отвра
тително ми е. Гнусно ми е. А най-интересното е , че "фамилиите" напрсаиха така, че да не ми се иска да емигрирам никъде. Защото другите "фамилии" тотално ебаха майката на населението им. Некакви анклави има дето бих се замислил. Евентуално. Но ако зависи от мен, няма да предам детето си на тия олигофрени сатанистки. Дано го възпитам правилно. Пускам му само подходяща музика. Засега. А по-късно ще му говоря.
Тази му е любима: И съм му купил барабани с които показва това на цялата улица.