Мичо, да, снощи имах кратък сън. Действието отново се развиваше в Дубай. Джо Диксън също взе участие. Успяхте с Живков да се изплъзнете от Божков. Свалихте един невинен човек от колата му. Живков шофираше, а ти беше на съседната седалка. Решихте да оставите колата зад една жилищна кооперация до плажа и да се смесите с тълпата.
На плажа се засякохме, но за ваше огромно разочарование там имаше много хора и не ти беше удобно да извадиш резачката от сака си. Имаше много известни спортисти, които си почиваха на същото място. Хамес Родригез беше заедно със Себастиано Еспозито, а недалеч от тях се бяха разположили шикозния Патрик Шик и кандидат-собственика на Левски Джо Диксън /който макар да е над 30 годишен, изглежда чаровно/. Патрик помагаше на Джо да регистрира фирма на територията на ЕС, в Чехия. Това беше най-новото изискване на ръководството на Левски, за да се подновят преговорите. Не искаха фирмата да е регистрирана във Флорида, струвало им се много подозрително. Приближих се до тях и се заприказвахме приятелски. Обясних им, че по петите ми са двама кръвожадни типове, които искат да ме накълцат на парчета. Джо ми каза да бъда спокоен и да стоя до тях. Нищо нямало да ми се случи, ако съм с тях. Това ме успокои, разгънах плажната си хавлия максимално близко до тях и се излегнах. Ти и Живков бяхте застанали на 10-тина метра зад нас и постоянно поглеждахте към мене, изчаквайки удобна възможност да ме доближите. Задачата ви ставаше все по-сложна. Нашата компания се разрастна...
Към нас се присъедини спортният журналист Борис Касабов, който беше научил къде почива Джо и веднага беше дошъл, за да се опита лично да го убеди да не се отказва от сделката за Левски и беше много доволен, че преговорите са възобновени. Аз реших да използвам ентусиазма на Борето и да му влезна под кожата, планирах да го използвам като мой коз срещу вас, но не предполагах какво ще се случи. Видях, че носи апарат за кръвно налягане в торбата си, оказа се, че пие хапчета за високо кръвно . Това ме подсети, че от един час не си бях мерил кръвното и го помолих да ми услужи с апарата, за да си го премеря. Оказа се, че съм го вдигнал - имах 150/100. Изпаднах в паника, но Борето ме успокои. Обясни ми, че винаги си носи хлофазолин и ще ми даде половин таблетка. Би било неуместно да пия цяло хапче, защото не ми е толкова високо кръвното, по неговото експертно мнение. Съгласих се с него, но имахме проблем... Как да разделим таблетката, нямах ножче със себе си?
Обяснихме ситуацията на останалите от компанията ни. Патрик услужливо предложи да потърси аптека в близост до плажа, за да провери дали продават машинки за разделяне на лекарства. Стана и се зае с това. А в този момент телефонът на Джо звънна, търсеха го от ръководството на Левски и той стана за малко, за да потърси малко по-тихо място и леко се отдалечи от нас. В един момент аз и Борето останахме сами...
В този момент чух шум от някакъв мотор зад мен. Какво ли става? Обърнах се да погледна... Някакъв мъж с маска на лицето носеше нещо нещо, увито във вестник.
" Гоподине, аз мога да ви помогна да разделите хлофазолина, имам нещо малко по-голямо от нож , но ще свърши работа..."
Това беше Живков! Ужасих се, пребледнях и кръвното ми се вдигна още повече.... Борето изобщо не разбра какво става. Даже благодари на чичо Плам. " Колко услужлив човек ! Разделете таблетката, а аз ще отида да потърся Джо, забави се , дано да не са му поставили нови неизпълними условия нашите ръководители"...
-"Боре, недей, остани при мен, не ме оставяй" , казах му аз. Но беше късно, той се отдалечи....
Живков беше много доволен. Отзад се чу и друг, още по-зловещ глас " Какво да отрежем първо, хапчето ли или нещо друго..ръка, крак? Хахаха " Това беше гласът на Мичо...
