Честита “победа” Армейци!
Мача с Доко на финала беше в пъти по-гаден като усещане от това. Тук бая чета “за малко” и т.н., но истината е, че ние след втория им гол нямахме нито една ситуация пред нас.
Две коренно различни полувремена. Чисто психологически се смачкахме още в началото - смехотворно свирената дузпа ни насра, а това, че я отмениха не ни спаси - всички видяха с какъв аршин ще свири съдията. Гредата ни изпука шанса, а след това гола след БРУТАЛНА колективна грешка ни посра. Та двамата в центъра на защитата в този момент се оказаха Пастор и Бруно… Теодор беше изтеглил високо срещу центриращия, Андрей тичаше в ляво да им покрива дублиралия, ама Гбамен и Факундо беше грехота поне един от тях да не е на мястото на събитието. Изключително трудно полувреме в което и после оцеляхме на два пъти едвам.
Някакви аборигени псуваха Пастор, обаче той в почти всяка ситуация му влизаха 3ма докато дойде Ебонг да му помага.
Второто полувреме беше друг мач. Имаха тия едни силни 10тина минути и дотам. То реално ние имахме по-добри положения от тях. Годой е престъпник, че не подаде на Питас, а стреля от тоя нулев ъгъл!
Вече самия им гол беше уникално изпълнение, надиграха ни. Хайде Андрей не трябваше да оставя толкова голям аванс за човека пред него, но в защита начина по който трима атакуваха пространството, един блокира, един дръпна и третия вкара си беше висша класа изпълнение.
Оттам нататъка нямаха друго положение. Щеше да е далеч по-честно Федята да не я направи оная тъпотия и да си приключим спокойно, но имало да става.
Важното е, че стигаме до място, където никой от нас преди месец не очакваше. Два пъти подред да отстраниш отбор като непоставен е уникално геройство.
Мерси, хер Янев!
